На основание чл. 61, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс след като лицето Ивайло Иванов Тотев на два пъти не е намерен на посочения от него адрес (искане 1300-90/28.09.2009 г.), съобщаването на административния акт става чрез поставянето му на таблото за обявления и в Интернет страницата на административния орган.
Васила Димитрова Димитрова – съпруга, Тодорка Иванова Дражева – дъщеря и Ивайло Иванов Тотев – син претендират изплащане на еднократно обезщетение по реда на ЗПГРРЛ. Твърдят, че наследодателят им е бил незаконно репресиран по политически причини, като конкретната репресия спрямо него се изразява в лишаване от свобода за периода от 19.12.1949 г. до 10.03.1955 г.
Твърденията на заявителите относно претърпяната репресия се доказват от приложените официални документи. Видно от приложените Удостоверение изх. № 330/55.1 от 29.10.1990 г., издадено от Министерство на правосъдието, Затвора в гр.Белене и Свидетелство за съдимост рег.№586 от 15.05.2008 г., изд. от Бюро за съдимост към Районен съд гр.Кубрат – Русе, Иван Тотев Димитров е бил осъден с присъда № 343 от 22.03.1950 г. по НОХД № 252/50 на Русенски окръжен съд на 6 години лишаване от свобода на основание чл. 98 от Наказателния закон в сила до 13 март 1951 г. като е изтърпял наложеното му наказание в Затвора – гр. Белене за периода от 19.12.1949 г. до 10.03.1955 г. С определение от 01.10.1990 г. на Русенски окръжен съд, наказателен състав, на основание чл.88 във вр. с чл.87 от Наказателния кодекс лицето Иван Тотев Димитров е реабилитирано по отношение на осъждането му с присъда №343 от 22.03.1950 г., влязла в сила на 25.09.1950 г. по НОХД №252/1950 г. на Русенски окръжен съд. Съгласно Удостоверение за наследници № 004176/24.08.2009 г., изд. от община Русе, Иван Тотев Димитров е починал на 12.06.1988 г. и е оставил следните наследници по закон: 1. Васила Димитрова Димитрова – съпруга, 2. Тодорка Иванова Дражева – дъщеря и 3. Ивайло Иванов Тотев – син. В подписани и приложени писмени декларации заявителите декларират, че всеки от тях през 1990 г. е получил обезщетение в размер на 2926, 02 лв за изтърпяната от наследодателя им репресия.
При така установената фактическа обстановка се правят следните изводи:
Със ЗПГРРЛ се обявява политическа и гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 12 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. Конкретните категории репресирани лица по смисъла на закона са изброени изчерпателно в чл.1, т.1-14 от ЗПГРРЛ, сред които т.1 – осъдени по наказателни дела с изключение на осъдените от Народния съд 1944 - 1945 г., освен ако са реабилитирани по съдебен ред, деянията им са амнистирани или присъдите им са отменени по реда на надзора. Тези лица законът обявява за правоимащи, като признава правото им да бъдат обезщетени за претърпяната от тях репресия чрез изплащане на еднократно обезщетение по чл.2 и/или чрез добавка към получаваната пенсия по чл. 9. Съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ЗПГРРЛ право на еднократно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди имат осъдените по Закона за защита на народната власт, глави I и II от Наказателния закон в сила до 13 март 1951 г. (от чл.98 до чл.118); глава I - Престъпления против Народната република, от Наказателния кодекс в сила от 13 март 1951 г. (от чл.90 до чл.98) и глава I "Престъпления против Народната република" от Наказателния кодекс, в сила от 1 май 1968 г. (от чл. 95 до чл. 113). Съгласно чл. 3, ал.1 от ЗПГРРЛ когато лицата по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 6, 8, 9 и 10 не са получили обезщетение за имуществени вреди и са починали, обезщетението се изплаща на техните наследници - деца, съпруг, родители или на братя и сестри, когато няма други наследници. По силата на чл.6 от ЗПГРРЛ правоимащите лица имат право на обезщетение в пълен размер за всяка изтърпяна репресия за целия срок на репресията, като обезщетенията, получени по досегашния ред, се приспадат.
В конкретния случай от съвкупната преценка на приложените към искането официални документи се установява, че Иван Тотев Димитров е бил осъден с присъда № 343/1950 г. по НОХД № 252/50 на Русенски окръжен съд на 6 години лишаване от свобода на основание чл. 98 от Наказателния закон в сила до 13 март 1951 г. като е изтърпял наложеното му наказание в Затвора – гр. Белене за периода от 19.12.1949 г. до 10.03.1955 г. През 1990 г. Иван Тотев Димитров е реабиритиран по съдебен ред по отношение визираното осъждане с определение от 01.10.1990 г. на Русенски окръжен съд
Видно от приложените от заявителите писмени декларации, всеки от тях през месец ноември 1990 г. е получил обезщетение в размер на 2926, 02 лв за изтърпяната от наследодателя им репресия или общо полученото обезщетение е било в размер на 8778,06 лв. С оглед момента на изплащане на определеното обезщетение и неговия размер се налага извод, че същото е определено и изплатено на наследниците на репресираното лице по реда на Постановление № 38 на Министерски съвет от 28 април 1990 г. за реда за определяне еднократно обезщетение на репресираните лица след януари 1946 г. по политически причини (ПМС №38/1990 г.).
Съгласно текста на чл.1, ал.1 и ал.2 от ПМС №38/1990 г. право на обезщетение имат лицата, лишени от свобода по политически причини със или без присъди, които са реабилитирани с акт на Народното събрание или по съдебен ред, като наследниците по закон на репресираните лица - съпруг, родители и деца, имат право да получат обезщетение при условията и по реда на това постановление. Разпоредбите на чл. 2, ал.1, т.1 и ал.2 от същия нормативен акт регламентират, че размерът на обезщетението се определя на база 140 лв. месечно в зависимост от времето на лишаване от свобода от съда, когато реабилитацията се извършва по съдебен ред като общият размер на обезщетението за едно лице не може да бъде по-голям от 15 000 лв.
С оглед цитираната правна регламентация се налага извод, че наследниците на репресираното лице Иван Тотев Димитров са обезщетени по реда на ПМС №38/1990 г. за изтърпяната от наследодателя им репресия „лишаване от свобода” с продължителност 5 /пет/ години, 2 /два/ месеца и 21 /двадесет и един/ дни, възлизаща на 62 /шестдесет и два/ месеца и 21 /двадесет и един/ дни, като размерът на полученото от тях обезщетение в общ размер 8778,06 лв. е определен на база 140 лв. месечно съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.1 от ПМС №38/1990 г. В този смисъл визираните лица са обезщетени по досегашния ред в пълен размер за целия период на изтърпяната от наследодателя им репресия „лишаване от свобода” с продължителност 62 /шестдесет и два/ пълни календарни месеца и 21 /двадесет и един/ дни.
По силата на чл.6 от ЗПГРРЛ правоимащите лица имат право на обезщетение в пълен размер за всяка изтърпяна репресия за целия срок на репресията, като обезщетенията, получени по досегашния ред, се приспадат. Предвид обстоятелството, че полученото обезщетение по досегашния ред е в пълен размер за целия период на изтърпяната от Иван Тотев Димитров репресия „лишаване от свобода” съобразно тогава действащия нормативен акт - ПМС №38/1990 г., наследниците му към настоящия момент нямат качеството „правоимащи лица” по смисъла на ЗПГРРЛ, а следователно и право да получат обезщетение за изтърпяната от наследодателя им репресия.
Поради изложените мотиви, със Заповед №9500-626/22.12.2009 г. Областният управител на Област Русе ОТКАЗВА да удовлетвори като неоснователно искането за изплащане на обезщетение по ЗПГРРЛ на Васила Димитрова Димитрова, Тодорка Иванова Дражева и Ивайло Иванов Тотев в качеството им на наследници на Иван Тотев Димитров, починал на 12.06.1988 г.

Заповед №9500-626/22.12.2009 г. на Областния управител на Област Русе подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Русе в 14 -дневен срок от съобщаването й.

Днес, 09.03. 2010 г. горното обявление е поставено на таблото за обявления на Областна администрация Русе на входа откъм ул. „Борисова”.